Пътят на парите - от книжни до електронни - Форум



Home

[ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
Страница 1 от 11
Модератор на форума: Admin, Kuto 
Форум » Нещата от живота в България и света » Парите » Пътят на парите - от книжни до електронни (Информационна тема)
Пътят на парите - от книжни до електронни
AdminДата: Сряда, 19.10.2011, 20:47 | Съобщение # 1
Администратор
Група: Администратори
Съобщения: 52
Награди: 0
Репутация: 0
Статус: Offline
Пътят на парите - от книжни до електронни


Банкноти били използвани за първи път в Китай през далечната 1024 г. Когато династията Сонг поема властта през 960 г., трябвало да въведе единна парична система в десетте провинции, тъй като на север били използвани повече медни монети, а на юг - железни или оловни. По времето на тази династия Китай изживява огромен икономически и културен подем - барутът, компасът, печатната преса и хартията са само част от великите открития тогава. Тази бързоразвиваща се икономика е свързана и с отсичането на голямо количество монети. Известно е, че само през 1073 г. са отсечени близо 6 милиарда монети! Количествата мед и желязо, необходими за направата на толкова монети, започнали да не достигат, а транспортирането и охраняването им се оказали проблематични.

Така се ражда идеята за книжни пари. Това се случва за първи път в провинция Съчуан като нововъведение на местна частна банка. През 1024 г. централната банка обявява банкнотите за официално разплащателно средство - те са обезпечени със злато и сребро. Банкнотите от този период са известни като "дзяодзъ", т.е. "за обмяна". Тези пари са първите официално доказани книжни банкноти в света.

През 1276 г. Марко Поло вижда книжни пари по време на едно от пътуванията си. Пътешественикът се удивил как в Китай се пускат книжни листове с яркочервения императорски печат и населението се задължава да ги използва като пари. Той бил впечатлен от специалните хартийки, чиято дължина надхвърляла 33 сантиметра.

След династията Мин (1399) системата на книжните пари е изоставена, за да се съживи отново при икономическата колонизация на Китай от европейските страни.

В Европа банкнотите навлизат доста по-късно. За първи път книжни пари се използват в Испания през 1483 г. като временно разплащателно средство, поради недостиг на монети. Това се случило в испанския град Алхама по време на обсадата на града от маврите. За да може да се плати на испанските войници, били раздадени банкноти в името на краля, като гражданите били задължени да ги приемат срещу осребряване след края на обсадата.

Официално първите банкноти в Европа са пуснати в обращение едва на 16 юли 1661 г. от "Стокхолмс банко". За да могат търговците и обикновеното население да възприемат това ново разплащателно средство, били нужни доста време и усилия, придружени с редица писмени потвърждения.

Първата независима банка в Англия била основана през 1694 г. Издадените от нея банкноти били първоначално писани на ръка и приличали на квитанциите, които банките издавали през ХVI и ХVII в., когато приемали на съхранение монети. Тези квитанции също можели да се използват като разплащателно средство. Те давали право на притежателя си да му бъдат осребрени по всяко време от определени банки или златари.

С годините банкнотите все по-успешно се налагали в търговското ежедневие, тъй като били по-удобни за използване. Сребърните ферайнсталери, които се използвали в съответствие с австрийско-немската монетна конвенция, тежали по 500 грама, т.е. 1000 талера тежали 18 кг, докато две банкноти от по 500 талера не тежали почти нищо.

Книжните пари са изобретени от китайците, технологията за печатането и защитата им от европейците, но първото тяхно успешно приложение е в Северна Америка, родината на най-разпространената в света валута до днес - доларът.

През вековете книжните пари били използвани в Европа при кризи или при изключителни ситуации в различни моменти и на различни места. В обращение обаче навлизали бавно и едва откритието на Гутенберг - книгопечатането, дало силен тласък на тяхното производство. Трябвало обаче да минат още години преди в Швеция да бъде отпечатана първата банкнота (1661), чиято цел била да компенсира недостига на сребро. Истински тласък на тази индустрия дал обаче шотландецът Джон Лоу. С тънък усет към сметките той успял да бъде на точното място през 1716 г., когато френските власти го назначили за управител на банка, носила последователно имената "Банк Женерал" и "Банк Роаял".

Предприемчивият шотландец не се задоволил с това, че клиентите му от цяла Европа заменяли скъпоценностите и ценните си метали за хартийките, наречени пари, а успял да ги убеди да си купят акции от Компанията за развитие на Мисисипи от 1717 до 1720 г. Това била първата, документирана в историята, финансова пирамида. За да се осъществи крупната измама, били издадени купища книжни пари без никакво покритие освен легендата за несметните богатства на Луизиана. "Служители" на Джон Лоу се обаждали на наивниците, за да ги уведомят, че са забогатели от "успешните" си сделки, и им изплащали печалбата в същите книжни пари. Скоро станало ясно, че банката не може да обезпечи реалната стойност на тези банкноти и те се оказали празни хартийки. Скандалът затъмнил славата на новото платежно средство, но човешката памет е къса.

За "родител" на книжните пари обаче е признат Бенджамин Франклин, един от основателите на модерната американска държава, който преживявал не от политиката, а припечелвайки от печатарската си работилница. В нея печатал не само пари, но и книги, посветени на ползата от банкнотите. Той лансирал идеята, че банкнотите са необходими не само в банковото дело, а във всички области на живота. Скептично било обществото към предложението му, но за кратко практичността на банкнотите надделяла.

Някога за разменна единица се използвала стока или комплект от стоки - т.нар. стокови пари. Ацтеките са използвали какаови зърна и тъкани наметала (качтли), едно наметало се равнява на 30 до 600 зърна. Стокообменът бил бартерен и какаовите зърна или наметалата служели за доплащане, когато едната стока не била равностойна на другата.

За стокови пари на различни места по света и в различно време са използвани най-разнообразни стоки. Аборигените в Гватемала използвали царевични мамули, древните асиро-вавилонски племена - ечемик, жителите на островите Никобар - кокосови орехи, норвежците използвали масло, а през средните векове и сушена риба, монголците - пресовани калъпи чай.

В Югоизточна Азия вървял оризът, в Китай, Северна Африка и Средиземноморието - буци сол. Солта била силно разпространена разменна единица и станала обект на фалшификации и опити за защита (увивали буците сол в папируси и слагали печат). В Рим на войниците се заплащало със сол. Думи за заплата като salary (английски) и salario (италиански, испански и португалски) идват от латинските думи за сол (sal) и солен (salrius). Едно от разговорните названия на щатския долар (buck) идва от наименованието на обработена кожа от северноамерикански елен, която се използвала като разменно средство.

Освен обикновени стоки за непосредствена употреба, като пари били употребявани и ценни метали. В края на III хилядолетие пр.н.е. в Месопотамия използвали слитъци от благородни метали като разменно средство. В Западна Африка -медни халки, в Либерия - дълги железни ленти, сплеснати от двете си страни, а в Конго - месингови пръчки.

В началото парите са определена стока, която се използва за уеднаквяване на стойността при обмен на неравностойни стоки. После стават щампован и унифицаран къс от ценен метал, който е специализиран за обмен на стоки. В този си вид парите все още са ценност сами по себе си, т.е. имат себестойност. След това стават хартийки, на които пише, че зад тях стои злато или друг ценен метал. После дори тази гаранция отпада, а сега са в електронен вид, т.е. и хартия не се използва за тяхното представяне.

През 1960 г. кредитната банка "Америкън Експрес" поставя специален код от магнитно мастило върху пътническите си чекове, с който да се ускори автоматизираната им обработка. През 1971 г. в "Бърбанк", Калифорния, е приложена машина, която да дава на клиентите долари в брой дори през нощта. Някои твърдят, че това е първият банкомат. Други не са съвсем съгласни. Смята се, че най-добрата идея, дошла на човек, докато вземал душ, осенила в банята изобретателя Джон Шепърд-Барън. След като създава устройството, той го предлага на британската банка "Barclays" и апаратът бил монтиран за първи път в Лондон през 1967 г.

През същата година се създава NASDAQ - национална компютърна система за фондовата борса. През 1972 г. банката на Федералния резерв в Сан Франциско експериментира с извършване на безхартиен, изцяло електронен паричен превод, до своя клон в Лос Анджелис. През 1977 г. в Брюксел е създадена система за световни междубанкови финансови телекомуникации, известна по цял свят с английските си инициали SWIFT. До 1978 г. всички клонове на Федералния резерв са обхванати от мрежа за електронни преводи, която се използвала само за вътрешни преводи. През 1980 г. Конгресът на САЩ приема закон, според който всички финансови институции, свързани с дейността на Федералния резерв, трябва да са включени в електронната мрежа.

Към 1992 г. по електронен път се извършват 67 милиона трансфера за една година на обща стойност над 200 трилиона виртуални долара. През 1995 г. са открити първите две банки, опериращи изцяло в интернет. Това са "Марк Твен" и "Фърст Интернет Банк".

Днес банките трябва да разполагат само с процент от сумите, с които оперират - т.нар. резерв. Сумите, надвишаващи резерва, са всъщност виртуални пари, "инжектирани" от банките в икономиката. Сумите в лихвени депозитни банкови сметки (спестовни, срочни и други влогове) се наричат квази пари. Обединението на непаричните финансови активи (ценни книжа, акции, облигации, опции), квази парите и блокираните депозити (фирмени гарантни влогове и др. безлихвени сметки, които блокират пари) се нарича широки пари.
 
AdminДата: Сряда, 19.10.2011, 20:53 | Съобщение # 2
Администратор
Група: Администратори
Съобщения: 52
Награди: 0
Репутация: 0
Статус: Offline
От инвестиционен инструмент в миналото в днешно време кредитите са финансов и при определени условия генерират отделен вид виртуални пари. Такива са потребителските кредити. От една страна, гарант за тях не е реален имот или ценност, а заплата, т.е. бъдещи приходи. От друга - те се използват за придобиване на стоки в настоящето, т. е. не създават работни места и заплати, а повишават консумацията. Потребителският кредит представлява вкарване на бъдещи пари в настоящето, което повишава наличността от виртуални пари. Такива пари от бъдещето са и сумите, които може да се използват от кредитни карти и общото им име е кредитни пари. Е, още ли се чудите на какво се дължи световната финансова криза?

Първите български банкноти са от 1885 г. и са две - от 20 и 50 лева. Те са отпечатани в Русия и били в обращение до 1907 г. Изтегляните от оборот банкноти са унищожени, като се предполага, че до момента са запазени около 20-25 от двадесетолевките и около 15 от петдесетолевките. Опитът за въвеждане на тези банкноти е почти неуспешен поради високата им покупателна стойност и поради недоверието на хората в книжните пари.

"История на българските книжни пари" (2005) е първото сериозно проучване на банкнотното обращение в България. Автор на този огромен и богато илюстриран с фотографии и документи труд е Костадин Н. Христов. В него са описани подробно всички емисии банкноти, затова познавачите го определят като безценен оригинален принос.

Какво не знаем за банкнотите?

- Парите са в непрекъснато обращение и са доста мръсно нещо. Доказано е, че в САЩ ги ползват за смъркане на кокаин. А четчиците и ролките, които са на изхода на банкомата, разпространяват праха върху всички банкноти. Изследване през 2002 г. показва, че на 94% от проверените банкноти са намерени патогени - включително стафилокок. Смята се, че книжните пари пренасят повече микроби, отколкото къщните тоалетни. Вируси и бактерии могат да живеят на повърхността на повечето банкноти около 48 часа, а грипният вирус пребивава и може да бъде разпространяван на повърхността на банкнотите до 17 дни, което е напълно достатъчно да зарази доста хора.

- Портретът на Елизабет Втора е изобразен върху парите на повече от 33 различни страни, като започнем от Австралия, та до Тринидад и Тобаго. Канада е първата държава, която използва кралския образ през 1935 г., когато влиза за печат банкнотата от 20 долара. Тогава кралицата е само 9-годишна. 26 различни портрета на Елизабет били използвани през годините в Обединеното кралство, неговите колонии и територии. Докато много страни актуализират валутите си, повлияни от годините на кралицата, други запазват младежкия й образ.

- По време на Гражданската война фалшивата валута става масов проблем в САЩ. Смята се, че повече от една трета от банкнотите са били фалшифицирани. През 1865 г. било създадено специално подразделение, което да предотврати фалшифицирането преди националната икономика да се срути. Тази агенция продължава до ден-днешен да се бори с фалшивите пари. Това е т.нар. United States Secret Service, която пази още президента и други видни политически лидери.

- Парите все някога се износват. Колкото по-ниска е стойността им, толкова по-бързо се изхабяват и животът им е по-кратък. $1 има продължителност на живот 21 месеца, докато банкнотата с лика на Бенджамин Франклин има продължителност на живот повече от 7 години.

- Никой не знае за произхода на знака $, но американското бюро за гравиране и отпечатване прави интересно предположение. Правителствената агенция, отговорна за дизайна и печата на всички долари, смята, че дизайнът "$" е използван да обозначи испанското и мексиканското песо "Ps". Символът бил широко използван. През 1875 г. е отпечатан и първият американски долар. Други източници пък са категорични, че символът на долара ($) бил измислен през далечната 1788 г. от Оливър Полак.

- Най-голямата по-стойност банкнота, тиражирана някога от "The Bank of England", е от 1 000 000 паунда, издадена през 1948 г. като временна мярка за следвоенно възстановяване. Създадена за американското правителство, печатането й било спряно месеци по-късно. Само няколко остават в обращение. Това, че банкнотите не са в обращение не значи, че те не са ценни днес, една от пуснатите в обращение банкноти бива продадена на търг за сумата от 120 000 долара.

- Най-голямата по размери банкнота в света е от 100 000 песо, създадена от правителството на Филипините през 1998 г. На нея е изобразено празненството по случай 100-годишнината от независимостта от Испания. Тази банкнота е притежание на колекционери, които я купуват за сумата от 180 000 песо, или около 3700 долара.

- За да се справи с хиперинфлацията, която достигнала нечуваното ниво от 231 млн. процента и вдигнала цената на един хляб до 300 билиона зимбабвийски долара, тогавашното правителство на Зимбабве издало банкнота от 100 трилиона долара (един трилион се изписва с 14 нули). Само седмица след издаването на банкнотата правителството решава да позволи на хората да използват чужда валута.

Знаете ли, че...

- Напук на общоприетото схващане повечето банкноти не се правят от хартия, а от памук и лен.

- През 1932 г. във Вашингтон имало недостиг на банкноти, затова за кратко те били "произвеждани" от дървесина с номинал от 1, 5 и 10 долара.

- Близо 5 млрд. души живеят с по-малко от 2 долара дневно, а 1 200 000 000 от тях - с по-малко от долар.

- Според проучване на списание Forbes по света живеят близо 9 милиона милионери и 800 милиардери.

- Ако наредиш един милион долара от еднодоларови банкноти една върху друга ще получиш купчина висока точно 110 метра и тежаща 1 тон.

- За сравнение 1 млн. долара от по 100-доларови банкноти тежат точно сто пъти по-малко - 10 килограма.



Срещу тази банкнота до 1924 г. е можело да се получи злато (златна монета), с тегло и цена, съответствуваща на 100 лева

Источник:http://www.duma.bg
 
Форум » Нещата от живота в България и света » Парите » Пътят на парите - от книжни до електронни (Информационна тема)
Страница 1 от 11
Търси:

galactica.ovo.bg © 2010 - 2016Сайтът е създаден в системата .


Безплатна реклама



BGtop Test your Internet connection speed at Speedtest.net Авторские смайлы стиля КОЛОБОК

R.G. HQCLUB - Любителски клуб на висококачествените филми. Свали филми - безплатно и без регистрация! Гласувай за нас в Sait1

Author’s emoticons KOLOBOK-Style

galactica.ovo.bg © 2010 - 2011 | Design: Kuto | e-mall galactica.ovo@abv.bg
Zamunda.net | Wikipedia

Онлайн потребители:


Внимание!

Нито един от файловете в домейна не се хоства на сървъра на ovo.bg. Всички линкове са огледални, предоставени от потребителите чрез p2p-технологията за свободна обмяна на файлове в интернет. Екипа на сайта, ползвателят на домена и собственника на хостинга не носят никъква отговорност за материалите качени в сайта, тъй като те са предоставени от потребители в други сайтове. Ако притежавате авторски права върху ителектуална собственност линкната на сайта, моля свържете се с нас на galactica.ovo@abv.bg и ние ще направим всичко възможно да Ви помогнем.